Балчик - Белият град
История и културно завещание са преплетени и в най-малките елементи на Балчик. Това са незаличими обстоятелства, в които може да се огледа всеки един решил да посети Белия град. Тук ще видите обитаеми къщи на повече от 100 години, чешми със студена вода, където съгласно легендата, всеки незадомен мъж в случай че пие остава в Балчик, 150 годишен калдъръм по улица Яворов, Двореца на кралица Мария, античният храм на понтийската Майка на боговете – Кибела и доста други забавни артефакти.
„ Артистичният каприз ” на румънската кралица Мария - „ Двореца “ в Балчик
Траките са първите заселници на земите, върху които е ситуиран днешният град. Открити са тракийски предмети на възраст над 2000 години (чаши, железни съдове, украшения, оръжия). През 2007 година бяха разкрити основите на храм на Кибела от елинистическата ера с голям брой скулптури, фризове, фигурални композиции и декорация.
По времето на античната колонизация на Черноморието в земите населявани от траките милетски колонисти основават селището Круни, името значи „ Пролет “ или „ Извори “. Според Херодот градът е формиран по времето на мидийския цар Астиаг царувал от 585 прочие Хр. до 550 прочие Хр. Известно време по-късно в чест на тракийския господ на виното общопризнат от гърците под името Дионис селището е прекръстено от жителите му на Дионисополис (град на господ Дионис), той е бил в региона над днешното рибарско пристанище. След похода на Ситалк към 440 година прочие Хр. селището става част от могъщото тракийско Одриско царство, включено в 46 година сл. Хр. в Римската империя.
Красивите дворци на България
В късната древност градът е изместен по-навътре от брега и от римляните е издигната нова огромна цитадела, тя е овладяна от българите още с основаването на отсамдунавска България в 680 г., обитаема е и е употребена от тях по време на Първото Царство. В средновековната „ агломерация “ разпозната от множеството откриватели като Карвуна. са селищата:
Прабългарско огромно населено място укрепено с валове също има в региона на Авиобазата, където при разкопки на 23 юли 2004 година в ранносредновековното населено място са открити шест биритуални прабългарски гробове от края на VII в. Предполага се, че това е най-ранният феодален двуобреден некропол от прабългарския интервал от времето на хан Аспарух, по-стар и от некропола край Нови Пазар. Друго ранносредновековно българско населено място със землено барикада е имало на хълма „ Ехото “ (Джени байр) при останките от стотина каменни градежа там. Българската цитадела от времето на Второто Царство е крепостта Карвуна заемаща останалото от остарялата цитадела и стратегическото ново селищно барикада на най-високия рид „ Ехото “, тя дълго е основен град на Добруджа, до момента в който няколко време след гибелта на болярина Балик в 1366 година наследника му Добротица не реалокира столицата си в Калиакра. В края на 14 век града пада под османска власт. Оттогава той носи днешното си име. За 
етимологията му съществуват три догатки: първото – от името на Балик, брата на диктатор Добротица, изтъкнат български средновековен държател в Добруджа чиято столица е бил по чието име завоевателите го посочват, сходно названията дадени от турците на град Кюстендил, (от името на диктатор Константин), на Доспат (от Деспот Алексий Слав), на самата Добруджа (от името на деспота Добротица) и така нататък, несъмнено битуват и още версии за произхода на името на града: едната – от куманската дума баликчик – „ градче “, другата – от „ балчук “ турска дума, означаваща „ калищата “, поради стичащите се бели кални потоци след всеки дъжд, друга турска дума „ балъкчък “ пък е умалително на място с богат улов на риба и четвъртата, че името може да идва и от тюркското „ bal “ – пчелен мед и да значи „ Медения град “.
Балчик е освободен от османската власт в 1878 година Няколко месеца преди този момент началникът на балчишката телеграфна станция Еранос Ераносян избавя Каварна от почналото там кръвопролитие над българите, опожаряване и заличаване на града поради което е погубен на 22.(10) юли 1877 година от нападналите прилежащия български градец турци. Веднага по-късно 80 души доброволци от Балчик и Силистра образуват конна чета (т.н. „ Драгунерия “), управлявана първо от каварненския отличник Андрей Василев – Амира, след това от Бончо Павлов – Бунала и най-после от кап. Радович, която работи против поробителя, разузнава пред съветските войски и подкрепя казашките разезди, при багра на руснаците за Добрич прекъсва телеграфа с Варна, след което се насочва към самата Варна и унищожава ж.п. линията при гара Гебедже, през днешния ден Белослав, с което значително подкрепя освободителите. Руските войски освобождават Балчик от османската власт на 22 януари 1878 година В 1913 година Балчик пада под румънска власт. През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея единствено няколко месеца по-рано Петербургски протокол и атакува в тил България, на 28 юни 1913 година добруджанската ѝ войска, възползвайки се от отсъствието на каквито и да е български войски против нея, окупира изцяло необезпокоявана българските държавни територии до линията Тутракан-Балчик. В август 1916 румънците отвличат и изпращат в концлагери в Молдова 57 градски първенци и доста служащи и каруцари от Балчик, даже деца на 12 години.
Резиденция Шабла - " Чифликът край граница "
Hа 6 септември 1916 година българската армия прави десант и Балчик е освободен. На 13 декември 1916 година градът е нападнат и грубо бомбардиран от съветска ескадра, водена от 1 крайцер и 2 ескадрени миноносеца. Атаката е отблъсната 
и корабите са прогонени в морския пердах при Балчик от защитаващите града български артилеристи от бреговата батарея „ Света Троица “ командвани от кап. Георги Радков и подкрепени от 3 хидроплана и българската подводница „ Подводник № 18 “. В 1919 година Балчик още веднъж е окупиран от румънците. При репресиите 1913 – 1940 година румънските окупатори убиват 73-ма поданици на града и над 900 от близките села, имената на които са записани на паметни плочи, сложени през 2005 година в градината пред общината. На 21 септември 1940 година силите на военноморския ни флот, командвани от контраадмирал Асен Тошев, правят десант и заемат града, Двореца, Каварна и линията на Добруджанското крайбрежие, които румънците не желаят да предадат на България, както е контрактувано от Цар Борис III с Крайовския контракт, с което градът е освободен и българският суверенитет над Южна Добруджа е възобновен дефинитивно. В идващите месеци в Балчик и близките села са признати и се заселват хиляди бежанци-българи депортирани от румънците от родните им български земи в Северна Добруджа.
Историческият музей в Балчик съхранява повече от 20 000 движими културни полезности, които са част от културното завещание на България. Още за времето си, през 30-те години на XIX век, той е превъзхожда даже румънските музейни експозиции. От основаването на музея до през днешния ден на територията на община Балчик се правят голям брой археологически изследвания, разкопки и сондажи, сред които и на обекти с национално значение като: късноантичната цитадела в кв. „ Хоризонт ”, селището в местността „ Дженни хълм ”, средновековния биритуален некропол на територията на авиобаза – Балчик, античната надгробна могила в местността „ Таушан тепе ”, античния храм на Понтийската майка на боговете – Кибела и други
Ботаническа градина в Балчик е бижуто на Северното Черноморие
Внушаващо, само че факт е, че Художествената изложба в Балчик е първата, която отваря порти за цяла Южна Добруджа. През 1937 година е показана първата експозиция от десетки живописни произведения с съществена тематика “Балчик и черноморското крайбрежие ”. Имена като Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Атанас Михов, Бенчо Обрешков, Цанко Лавренов, Иван Ненов, Стоян Венев, Ненчо Балкански, Светлин Русев, Едмонд Демерджиян, Иван Чернев, Цветан Казанджиев, Греди Асса и доста други – намират място в изложбените зали на Художествената изложба. Интересен акцент е сбирка от 14 живописни платна, дело на 11 румънски художници, рисували Балчик по време на окупацията на Добруджа.
Културното завещание на Балчик и района е показано в съществуващия Етнографски музей и Възрожденски комплекс, които не са за подценяване. Реставрирана красива възрожденска къща от 60-те години на XIX век е уютно място за показване на експонати свързани с бита и поминъка на балчиклии. По своята същина 
Възрожденския комплекс съставлява Взаимно учебно заведение пресъздаващо образователния развой от времето на Възраждането и църковен храм “Св. Николай ” построен през 1845 година
Само на 10 км от Балчик в покрайнините на село Оброчище се намира така наречен Текето. То съставлява двуобреден молитвен дом на мюсюлманския светец Акязълъ баба и на неговия християнски двойник Св. Атанас. Вярва се, че в миналото там е имало манастир, трансфорат от мюсюлманите в дервишка обител, а свети Атанас бил погубен от турците, защитавайки своята религия.
